Измамното спокойствие че ядеш “нещо природно” и вредата от него

Български предприемач решава да продава хранителни добавки в Германия.
Както и в нашата страна, там добавките се регистрират с опаковката и листовката, цената е каквато си реши производителят и бизнесът тръгва.
На втория месец обаче на вратата чука здравен инспектор, взима мостри за проверка на съдържанието, иска подробности за производството и съставките и бизнесът спира.
В България това не е така. От сутрин до вечер по всяка телевизия, в социалните медии, в интернет текат реклами на хранителни добавки. Продуктите са хиляди. Някои се произвеждат от реномирани фармацевтични компании под строг контрол, други – където пожелае авторът им.
Водят се храни и единственото условие да са в продажба е да нямат претенции, че лекуват.
В Българската агенция по безопасност на храните се регистрират листовката и опаковката им и след това те могат да се продават свободно. Само в аптеките оборотите на хранителните добавки достигат 1 млрд. лв. годишно.
Цената и съставът им не се контролират от никого, за разлика от лекарствата. Обикновено цените на добавките са по-високи от тези на медикаменти, за да е ясно, че съдържат описаните съставки и те наистина помагат.
Проблемът идва от масовата им употреба без консултация с лекар и помежду стандартните медикаменти, както и в сляпата вяра в народната медицина и рекламите. По телевизията може да чуете да се препоръчват добавки на човек, който има ту диария, ту запек, но при тези симптоми всеки лекар би проверил за язва или рак на дебелото черво. Човек може и да се забави да отиде на лекар, ако има “природен” лек, който му обещава да понижи високата му кръвна захар, докато лекарят вероятно би го диагностицирал с диабет.
Всеки носи отговорност за собственото си здраве, но рекламирането като панацея на продукти, които олекотяват симптомите на тежки заболявания, е най-малкото безотговорно.
Защото измамното спокойствие на това, че гълташ “нещо природнo”, отдалечава от отговорността да идеш на лекар навреме. После хората се чудят защо стана така, че изведнъж се разболях. Не е съвсем изведнъж.”,