Почти всеки нов собственик на смартфон Samsung в България прави едно и също нещо още в първия ден. След като извади устройството от кутията и премине през първоначалната настройка, той инстинктивно отваря менюто и започва да деактивира, скрива или директно да трие предварително инсталираните приложения.
Навикът ни да превръщаме всеки хардуер в импровизиран Google Pixel е дълбоко вкоренен. Купуваме устройствата заради екраните, камерите и стабилния хардуер, но веднага след това се опитваме да заличим софтуерната следа на производителя. Заменяме всичко с чистите алтернативи от Google.
Това поведение е напълно логично, ако погледнем назад във времето. Години наред софтуерът на южнокорейския гигант натежаваше на системата, дублираше излишно функции и откровено дразнеше с натрапчиви известия. Потребителите свикнаха да действат по инерция.
Само че през това време Samsung промени начина, по който прави собствения си софтуер. През последните няколко години компанията направи част от тези приложения едно от най-силните си оръжия, предлагайки възможности, които в стандартния Android просто липсват.
Браузърът Samsung Internet вече натрупа сериозна база от фенове заради скоростта си и вградените блокери на реклами. Едно друго софтуерно решение обаче остава напълно неразбрано и масово бива изхвърляно от телефона още в началото.
Голямата промяна в лагера на Galaxy не се случи с шумни маркетингови обещания, а с постепенна оптимизация. Днес приложенията на компанията вече не са „bloatware“ – те са по-добре интегрирани в хардуера, отколкото външните еквиваленти на Google. Дори базови елементи като галерията или приложението за здраве работят по-леко, изразходват по-малко енергия и изглеждат по-адекватно на големите екрани на сгъваемите модели и флагманите.
Зад този обрат стои промяна в мисленето: вместо просто да копира Google, Samsung започна да надгражда местата, където Android традиционно проявява слабост. Когато потребителите държат на стабилността и дългосрочната инвестиция в едно устройство, това има огромно значение. Спираме да сменяме телефоните си на всеки две години. Софтуерната поддръжка и дребните системни улеснения стават по-важни от чисто техническите спецификации на хартия. Точно тук изплува ролята на приложенията, които софтуерните пуристи бързат да зачеркнат.
Когато отворите за първи път Samsung Members, усещането е, че сте попаднали в корпоративен каталог или форум за лоялни клиенти. Изглежда сякаш единствената му цел е да ви накара да похарчите още пари за аксесоари. Повърхностният поглед веднага ви кара да потърсите бутона за деинсталиране. И точно тук повечето хора го изтриват твърде рано.
Приложението е единственият официален портал за ранен достъп до бъдещето на One UI. Когато се подготвя следващата голяма софтуерна крачка – като актуалната One UI 9 – ентусиастите нямат нужда от сложни процедури, свързване с компютри или опасни за гаранцията модификации.
Процесът е сведен до един обикновен банер в интерфейса, който се появява, изисквайки само активна SIM карта в устройството. Натискането на един бутон записва телефона ви в официалната бета програма и новият софтуер пристига като стандартен безжичен ъпдейт. Точно така много потребители получават новите AI функции на Galaxy месеци преди останалите.
Извън ранния достъп до операционната система, софтуерът предлага дълбока хардуерна диагностика, която липсва в стандартното меню с настройки на Android. Вместо да сваляте съмнителни външни инструменти, за да проверите дали батерията ви губи капацитет или дали даден сензор работи правилно след изпускане, приложението извършва локален тест на компонентите с директна връзка към инженерите на компанията.
Samsung все повече прилича на Apple – и това не е случайно
Задълбочаването на възможностите на собствения софтуер показва, че Samsung преминава към различна дългосрочна стратегия – изграждане на екосистема по модела на Apple, но в рамките на Android. Тяхната цел е потребителят да остане в техния софтуерен кръг не по задължение, а заради удобството.
Примерите за това се трупат постоянно. Трансформацията на Quick Share и интеграцията му с функции от типа на Apple AirDrop позволяват на притежателите на Galaxy устройства да обменят тежки файлове помежду си светкавично и без компресия, заобикаляйки по-бавните стандартни облачни услуги.
Дори дигиталният асистент Bixby, който в началото беше обект на подигравки, днес в много ситуации контролира вътрешния хардуер и настройките на телефона по-нативно, отколкото Gemini на Google. Когато софтуерът познава архитектурата на чипа и сензорите в детайли, крайният резултат просто работи по-естествено. И точно там Samsung започва да обръща играта срещу чистия Android.
Преди няколко години повечето от нас имаха сериозни и основателни причини да трият всяко фабрично приложение, различно от услугите на Google. Днес ситуацията е различна. Част от софтуера на Samsung вече не е досадно допълнение към хардуера – той започва да става основната причина някои потребители изобщо да избират тази марка.
