България е готова да въведе единната европейска валута на 1 януари 2026 г. Положителна оценка за еврото официално обявиха на 4 юни в извънредните си конвергентни доклади Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). Според техните оценки страната вече изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната.
С това най-важното условие за въвеждането на еврото е изпълнено. Остава финалното политическо решение, което предстои да се вземе от Съвета на ЕС във формат финансови министри (ЕКОФИН) на 8 юли. За решението е достатъчно квалифицирано мнозинство, а не пълен консенсус, гласи процедурата.
Така държавите от ЕС, които най-вероятно ще останат извън еврозоната след 1 януари 2026 г., са Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Швеция, а за Дания има специално изключение.
От евроинституциите ясно заявиха, че правото на ЕС не допуска възможност България тепърва да провежда референдум по въпроса, защото той отдавна е решен в договорите за ЕС. “Приемането на еврото е задължение по договорите. България като държава с дерогация не може да избира дали това да се случи, или не. След като изпълнява критериите, тя трябва да въведе еврото”, коментираха неофициално от европейските институции.
След 8 юли хората ще имат достатъчно време да обменят наличния си левов кеш в евро. Най-лесният начин това да стане е чрез внасяне на парите в банка, която на 1 януари 2026 г. ще ги превалутира автоматично и безплатно. За внасяне на суми над 10 000 лв. се попълва декларация за произход на средствата.
Критерият, който най-много затрудняваше България в последните години – инфлацията, е успешно изпълнен, сочи докладът на ЕЦБ. Тя не трябва да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на трите най-добре представили се държави. За периода май 2024 г. – април 2025 г. страните с най-ниска инфлация са Ирландия (1.2%), Финландия (1.3%) и Италия (1.4%), което значи, че референтната стойност на инфлацията е 2.8%. България се вмества в показателя с измерена инфлация за периода 2.7%, сочи оценката.
На въпроси на чужди медии дали присъствието на България в сивия списък за прането на пари на FATF и проблемите с корупцията са отчетени като проблем в оценката на страната за еврозоната, от евроинституциите казаха, че тези теми не са обект на конвергентните критерии, но все пак имат значение. България например е поела ангажимент да изчисти тези въпроси като пост-ERMII изискване, поради което Франкфурт настоява страната да довърши изпълнението на приетия план за действие срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
В доклада на ЕЦБ има обща критика на качеството на управлението в България. “Качеството на институциите и управлението в България носи определени предизвикателства, които биха могли да подкопаят нейната икономическа устойчивост и устойчивостта на конвергенцията. Тези предизвикателства могат да се проявят например по отношение на бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчното законодателство, корупцията, социалното приобщаване, прозрачността, независимостта на съдебната система и достъпа до онлайн услуги”, пише в документа. Оттам смятат, че именно затова е нужно да се изпълнят реформите в Плана за възстановяване и устойчивост.
В доклада на ЕЦБ се припомня, че от 2014 г. насам държавите, които се присъединяват към еврозоната, от същата дата влизат автоматично и в Банковия съюз на ЕС. За България обаче промяна в това отношение няма да има, защото още с влизането си в чакалнята за еврото през 2020 г. тя се присъедини към Банковия съюз и вече успешно функционира в него близо 5 години. ЕЦБ полага усилия да засили надзора и върху по-малко значимите банки в страната, например тези с българска собственост, чрез подобряване на процедурите по надзора, става ясно от доклада.
“България ще премине гладко към еврото”, е финалната оценка на Европейската централна банка. В Брюксел и Франкфурт не виждат значими рискове нито за България, нито за еврозоната след присъединяването на страната през 2026 г.
