Първият тур на изборите за седмия президент на България приключиха при изключително ниска избирателна активност и сигурен балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров. След като социологическите проучвания седмици наред показваха убедителна разлика от 15 -20% в полза на настоящия президент Йотова,
данните след края на изборния ден на всички социологически агенции показват стопяване на разликата до едноцифрена интрига.
Разликите са под статистическата грешка. Kолкото и да е малка разликата, тя няма да има значение за втория тур. Ще трябва да се търсят различни похвати за него, каза пред бТВ Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”.
Паралелното преброяване на “Маркет линкс” при 100% дава обръщане на резултата. Според техните данни кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров-Георги Кандев води с 33.5% пред считаните преди това за фаворити Илияна Йотова – Кирил Вълчев (32.7 на сто).
Двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин също надхвърли първоначалните социологически очаквания. С дял от около 13% (възлизащ на приблизително 180 000 – 200 000 гласа при ниската избирателна активност) лидерът на “Възраждане” разполага с най-големия преливащ ресурс на балотажа.
Според 100% паралелно преброяване на “Мяра” 35% от гласовете са за Илияна Йотова, а 31.9% за Гюров. Тази агенция дава 12.4 на сто за Костадинов, а с “не подкрепям никого” са гласували 4.6 на сто.
Проучванията на социологическите агенции, които излязоха в последните дни на предизборната кампания очертаваха по-различна картина, макар да посочваха, че преднината на Йотова е намаляла, не беше толкова значително. Например, според “Алфа Рисърч” тя водеше с 12.8 пункта пред Гюров. Последното предизборно проучване на “Мяра” показваше, че Йотова води с 14.5 пункта пред Гюров. Това на “Маркет линкс” пък сочеше 47.3 на сто за Илияна Йотова и 30.6 на сто за Гюров.
От какво ще зависи балотажа
За да има избран президент на първи тур, едновременно трябва да са изпълнени две условия – да са гласували повече от половината от имащите право на глас и някой кандидат да е спечелил над половината от подкрепата. Избирателната активност обаче е изключително ниска (малко над 20%), а пъривят във вота е далеч от това да е получил подкрепа от над половината от гласувалите.
Поради тази причина новият президент ще бъде избран на втория тур следващата неделя – на 1 ноември.
При настоящата минимална дистанция (по данни от екзит пол) изборите на балотажа остават напълно отворени и ще зависят пряко от това: Къде ще се пренасочат над 20% от гласовете, подадени за Костадинов, Василев, Михайлов и Христанов? Дали избирателите на Йотова и Гюров ще успеят да мобилизират негласуващите над 60% от гражданите?
Исторически ниска избирателна активност
По-ниска избирателна активност с близо 10 процентни пункта отчете ЦИК към 16.00 ч. в сегашния изборен ден спрямо предходните избори за президент и вицепрезидент преди 5 години.
Окончателната избирателна активност от вота на първия тур ЦИК ще обяви до вторник вечерта, когато се очакват резултатите от гласуването, на базата на които да се насрочи балотаж на 1 ноември между двете кандидатпрезидентски двойки, събрали най-много гласове.
Към 16.00 данните за активността, обявени от говорителя на ЦИК Стоянка Балова, са следните:
“16.04% в страната. На предходните избори за президент през 2021 г. избирателната активност по това време е била 24.12%. Най-високата избирателна активност в страната е в 23 РИК в София 25.9%, а най-ниска е в Кърджали 6.77%.”
По данни на социологическите агенции избирателната активност е била малко над 20%.
