Хората са обсебени от това да изглеждат по-млади, но какво ще кажете за запазването на остър ум? За мнозина мозъкът не е приоритет, докато нещо не се обърка. Но тогава вече може да сте изпуснали възможността да изпреварите проблема.
„Всяко едно нещо, което правим в момента, оформя здравето на мозъка ни в бъдеще“, казва пред The New York Post д-р Ранди Д’Амико, директор на Програмата по неврохирургия за мозъчни и гръбначни метастази в болница „Нортуел Ленокс Хил“.
В крайна сметка генетиката играе роля, но тя не е цялата история. За разлика от вашата ДНК, много от факторите, които оформат когнитивното ви здраве, са под ваш контрол. „Навиците, които изграждате сега, са инвестиция в това кой ще бъдете в бъдеще“, казва Д’Амико.
Вижте седемте ежедневни навика, които тихо увреждат мозъка ви.
1. Прекомерното застояване на едно място
Мозъкът ви не обича да мързелува на дивана. Всъщност липсата на физическа активност може да окаже негативно влияние върху съдовото ви здраве, което се отразява и на процесите „на горния етаж“.
„Това не означава непременно, че трябва да бъдете голям спортист, просто трябва да се движите“, казва Д’Амико. Американската сърдечна асоциация препоръчва 150 минути упражнения с умерена интензивност или 75 минути интензивна активност всяка седмица за възрастни.
2. Пренебрегването на съня
Пестенето от съня не е просто рецепта за замаяна сутрин. „Ако се отнасяте към съня така, сякаш не е важен, правите лоша услуга на мозъка си“, казва Д’Амико. Редовното получаване на твърде малко или лошо качество на съня може да навреди на вниманието, паметта и настроението.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват възрастните да отделят за сън поне по седем часа на нощ, въпреки че идеалното количество варира за всеки човек.
Мозъкът ви не спира да работи, когато си легнете. Вместо това той е зает с важна поддръжка. „Това е моментът, в който затвърждавате наученото и спомените си. Всъщност сънят е от критично значение за поддържането на здравето на мозъка“, казва Д’Амико.
3. Храненето с ултрапреработени храни
Диета, богата на рафинирани и ултрапреработени храни, и бедна на зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести храни, полезни мазнини и качествен протеин, може да засегне вашето тегло, холестерол, нива на глюкоза и кръвно налягане.
А всички тези фактори са от значение за мозъка. „Цереброваскуларното и когнитивното здраве са от решаващо значение заедно, така че ако не обръщате внимание на храненето, вие игнорирате един от основните фактори за дългосрочното здраве на мозъка“, казва Д’Амико.
4. Игнорирането на кръвното налягане, холестерола и захарта
Високото кръвно налягане, високият холестерол и диабетът могат да увредят кръвоносните съдове, включително тези, които снабдяват мозъка с кислород и основни хранителни вещества. Проблемът е, че тези предупредителни знаци често се пренебрегват.
„Чувстват се добре, така че хората ги игнорират, но тези процеси могат да се развиват тихо с години, преди да забележите симптоми, и това може да има значителни дългосрочни последици. Виждаме това всеки ден “, казва той.
5. Животът в постоянно състояние на разсейване
Между смартфоните, непрекъснатите известия, социалните мрежи и безкрайния поток от съдържание, съвременният живот лесно може да разпокъса вниманието ни. Постоянната стимулация може да попречи на съня, като измести дейности, които укрепват ума. С течение на времето това може да окаже влияние върху способността ни да се фокусираме и да мислим ясно.
„Всички сме виновни за прекомерното скролване из негативни новини и има моменти в живота ни, когато не можем да спрем. Но ако никога не предизвиквате себе си да задържите вниманието си за определен период от време, не можете наистина да се изненадате, ако не можете да го поддържате“, казва той.
Решението на Д’Амико? Върнете малко скука обратно в живота си. „Сега чета всяка вечер. Прибирам се у дома, изключвам всичко, лягам на дивана и просто чета тихо“, казва той.
6. Свиването на социалния ви свят
Хората са социални същества, но тъй като прекарват повече време пред екраните и по-малко време в общуване лице в лице, пълноценната социална връзка може да остане на заден план. „Социалната изолация е идентифицирана като модифицируем рисков фактор за когнитивен спад и деменция“, казва Д’Амико.
Учените не разбират напълно всички механизми зад тази връзка, но пълноценното социално взаимодействие кара мозъка да работи, ангажирайки вниманието, езика, паметта, емоционалната обработка и способността да се реагира на друг човек.
7. Използването на вещества за регулиране на емоциите
„Ако смятате, че имате нужда от никотин, за да се концентрирате, или от алкохол, за да се отпуснете или да заспите, това си струва да се проучи“, казва Д’Амико. Излагането на тютюн е вредно за съдовото и мозъчното здраве, докато по-тежката консумация на алкохол се свързва с неврологични и когнитивни увреждания.
Но има и друг проблем, отбелязва Д’Амико. „Когато дадено вещество се превърне във вашия автоматичен отговор на стрес, умора, скука или липса на сън, вие изграждате зависимост в ежедневната си рутина“, обяснява той.
